Ayurvedic Center Sofia

February 18th, 2018

haende kopf 17

February 7th, 2018

A Ballad for the Old Sailor

January 16th, 2018

Having started off in the afternoon, I would arrive in Thessaloniki late in the evening. I am all alone in the carriage and the train is on schedule. I am clinging to the Sea Wolf and my earphones. I am reading a little, just enough to keep enjoying it.

When I was seventeen, I couldn’t stop reading that author’s short stories about the North. Indians, blizzards, gold, dogs and a woman. Again and again. While we had English classes we spoke of music and those short stories. The teacher had been up north, once. She never said anything, but enjoyed listening. We used to go out once a week, just the two of us, and have long strolls in the cold. Then we would have a warm drink and again speak of winter.

It is already dark and I have arrived. Having wasted some time at the railway station, I manage to quickly find the hotel. The next morning I get up and go out for a walk. I want to go to the docks and breathe some sea air. Then I climb inside the tower. It reminds me of another one up north. The view is nice. Then I find the museum. A man, his hair uncombed, appears. It’s closed. All right, let’s have coffee first, enough of art. He takes me to the coffee shop. They don’t want to charge me and invite me to the staff table. We speak of Boyce who is staring at me from a poster on the fridge. Then I speak to them about Timm Ulrichs. Then they unlock the door and take me through the exhibition halls and tell me how the place had developed during the years. I finally reach the constructivists’ hall and ask to be left by myself, so I can have a look around. The building on the inside, the view, the pictures and the people. I stand still and keep watching. Suddenly everything freezes and melts into one single element. I say thank you and start walking back to the city centre.

We gather in a small basement café. They are all Greek. I only know some of them, those from Athens. I take a look at one of the women. Almost forty, an old-timer. I went to the Munger conference once, but attended none of the lectures. She treats me to a cigarette. We are smoking and keeping silent, thinking. My uncle used to organise translations of forbidden books back in the sixties in Varna. He would ask a sailor to deliver them. They used to arrive from a northern town called Val-Morin. There used to be several translators who would also make copies and distribute the books.

Then they invite us upstairs. Again, I don’t get charged. They let me sit in front. A lady in black comes out and does a little dance. She is the boss. I get invited over to her. I take the pratayhara colour graphic out of my bag and I give it to the lady. Thank you.

Then I’m in the street, I see a bar and I get in. I order a beer. What do you do. I make short videos with music and in the afternoon I draw. Sometimes I write. He pours me a tiny glass of tsipouro. Our waiter writes. He asks her to come and introduce herself. Then I get to listen to the music. My granddad’s granddad was from here. I understand. Cheers. I give her the email address of a friend who is the editor of a northern magazine. Then I go. I get to sleep immediately. I wake up. There are two girls in my room. I manage to get to the station on time. In the train I finish the book. I am glad that I had not read it before. I have a couple of hours to spend in Sofia, so I meet a friend and tell him about my trip. He gets my point. Quietly and with satisfaction, I let myself go with the daily grind.


December 2nd, 2017

conscientiously and unconsciously
An exhibition with illustrations from Bulgaria, Czech Republic, England, Germany, Norway and Switzerland. Participants: Albena Kovacheva, Lambriana Foreva, Maria Nedelcheva, Alzbeta Zemanova, Simon Walker, Lisa Röper, Sofie Klemetzen, Corinna Mattner & Raycho Stanev and Radoslav Stanev.

Trakia 7, Asenovgrad

‘The object grows beyond its appearance through our knowledge of its inner being, through the knowledge that the thing is more than its outward aspect suggests.’ – Paul Klee

What is the preparation for diving? How to overcome fear and develop a diving intuition? What is the communication structure and how we connect to each other in the water environment? Can the inner world predestine the diving yearning? How to reach the balance between the consciousness and unconsciousness under the water?

This is another carefully planned Nagledna+ exhibition which will help to answer the many questions that lively adults ask. Clear form and superb colour illustrations without words are used to give interesting and accurate information about the diving into the unknown.

The exhibition will be followed by a friends meeting, talk&drink is not obligatory.

enjoy our swiss soirée

September 12th, 2017

Days of Switzerland in Sofia:
Switzerland: Nature and Innovation
Exhibition to Be Staged for First Time in Bulgaria

Sofia – The “Switzerland: Nature and Innovation” exhibition is to be present for the first time before Bulgarian audience. Its 60 photos are described by the organiser as “a penetrating look of Switzerland”. The event will be unveiled on Monday by Swiss Ambassador in Sofia Denis Knobel and Sofia Mayor Yordanka Fandakova. It is organised by Swiss Embassy here and the Bulgarian-Swiss Chamber of Comers. The exhibition takes place within the Days of Switzerland in Sofia (September 8-15) which are also organised for the first time.

The exhibition will also present the Bulgarian-Swiss Corporation Programme and the Helvetia Cube art installation. Tasting the Bulgarian farm food will take place at Hilton Hotel.

These events and the Days of Switzerland in general present the country outside the trivial cliches and familiar images and reveal a less familiar dimension of the current bilateral relation and the Bulgarian-Swiss cooperation, the organizers said.

Read the rest of this entry »

Morning thoughts

May 9th, 2017

Read the rest of this entry »

Нещо за четене

March 7th, 2017


Interpreter of Maladies

June 3rd, 2016

Преводачът на болести

Събудих се сутринта от странен шум. Мъжът до мен трескаво ровеше и търсеше нещо в багажа си. Попитах го какво прави.
„Лапнах муха, докато се прозявах – от онези малките, дето почти не се виждат. Ще се разболея, трябва да ме заведеш при лекаря.“
Това нямаше как да стане – аз само снемах симптомите и ги носех на лекаря. Ако случаят беше много сложен, той сам преценяваше и искаше среща с пациента. В повечето случаи само ме изслушваше и предписваше лекарство. Ако информацията, която му бях занесъл, не му стигаше, се връщах за още симптоми. Мъжът нямаше никакви симптоми, но беше сигурен, че ще се разболее.
„Нали знаеш какви гадости пренасят мухите? Няма начин – сигурно вече съм болен.“
Облякох се бързо и тръгнах към лекарския кабинет. Чаках дълго, пред мен имаше още трима преводачи на болести, всеки с дълъг списък от симптоми. Дойде и моят ред.
„Нямам лекарство за това. Трябват ми симптоми. След като няма, значи е здрав.“
Когато се върнах, мъжът ме чакаше легнал, завит с одеяло.
„Мисля, че стомахът ми не е наред, а утре не мога да мина целия този път болен. Как така няма лекарство? Мухата е в мен. Как да спра да мисля за нея, като е в мен?“
Помълчахме за миг, след което му разказах за птиците, които разнасят семена с човките си и така разпръскват живот. Казах му, че не е видял добре. Това, което е лапнал, е било малка птичка. Пуснала е семенце. За да го развие в нещо истинско и красиво, трябва да се грижи за него, да го поддържа, да го отглежда с внимание.
На следващата сутрин потеглихме заедно. Обратният път мина гладко, без произшествия.

Посей мисъл, ще пожънеш действие. Посей действие, ще пожънеш навик. Посей навик, ще пожънеш характер. Посей характер, ще пожънеш съдба.



March 18th, 2016

Визуална идентичност на холистичен център за здраве.



February 29th, 2016

“Също като картофа, човешката природа не може да расте здрава, ако поколения наред се сади и пресажда все в същата изтощена почва. Децата ми имаха други родни места и, ако имам някаква роля в съдбата им, ще забият корени в непривикнала земя.”
– Натаниел Хоторн, “Митницата” (Превод от Английски Зорница Христова)

Малък цитат, с който започва книгата на Джумпа Лахири „Непривична земя“. Формула от две изречения, която извежда идеята на авторката за цялата книга и по-точно истории на индийци емигранти, традициите и сблъсъка на култури.

Стоя на прашна и шумна улица в Делхи. Рана Дасгупта минава по нея, за да ме вземе и заведе в уютен бар, недалеч от центъра. Седим и пием горчива бира. Говорим за емиграцията, за книгите на Джумпа, за източната и западната култури, за промяната на ценностите. За това как на запад все повече започваме да се обръщаме към духовното, а на изток материалното да си прокарва път. Говорим без разбира се да слагаме категорична граница. Граничните стойности обикновено не се побират в определени етикети, норми и категории, те включват в себе си няколко неща едновременно. Граничните стойности са основната линия прокарваща нишката между отделните разкази в новия брой на Гранта. Мястото, където повечето емигранти попадат, междините звена. Дошли от една култура, за да се наместят в друга. Броят Емигранта се опитва да оформи тази картина в главата на читателя, чрез смесица от български и чужди истории. Растерът, който използвам за да маркирам тези гранични стойности, играе ролята на полутон. Междиния цвят, който може да се види на корицата, образуван от смесването на различните цветни кръгове. И за да не се загуби човек в цялата бъркотия от линии, разтери, полутонове, граници и безграници – на помощ идва компасът, който вкрава нещата в ред и помага за вярната посока.

Granta2 Granta3